Тема, по която нямам мнение, но искам да запиша част от разсъжденията си, за да не започвам всеки път отначало.

Думата "морал" ми е безгранично неясна, но на тоя етап приемам, и под морал разбирам, висшите добродетели, или по-скоро общоприетите, такива. 

Изграждането на обществото, порастването му, образно, е пряко свързано с израстването на духа - толеранс към беззащитните и слабите, съчувствие към изпадналите в беда, тъга при неуспех на близък човек. 

В началото църквата окупира територията на морала и се разпорежда по свое усмотрение. Докъде правилно, докъде не, това е много дълга тема. Факт е, че умишлено жените са подтиснати, налагат се морални норми, с неясен подтекст. Все пак не мога да не призная, че в доста отношения религиите са помогнали в развитие на повечето добродетели - по-силна вяра, повече толерантност, доброта, състрадание, търпение, че дори и чисто физически - постите пречистват тялото, помагат на физическото здраве.

Оценявам развитието на обществото през 20-ти век и възможността - аз, като жена - да мога да гласувам; да мога да се усъмнявам! в правотата на религията; да мога да избирам! да бъда еманципирана, или беззащитна; да мога да решавам! да вярвам в Господ, или в себе си. Благодарна съм на хипи-поколението, което докарва докрай "сексуалната революция" и ни прави свободни в това да избираме партньор, преди, а не след брака. Това, разбира се, е грубо погазване на моралните норми, сериозно разклащане на моралните устои (според църквата). 

А там където моралът започва да се олюлява идва законът.

Законите защитават всички нас. Те са направени максимално честно, регламентират логично и справедливо живота на "обще"-ството. Сигурна съм, че педофилите не изнасилват деца, с цел да ги превърнат в психо-инвалиди, както и, че превишаването на скоростта, ако спасявам живота на детето си, не е следствие на неуважение към Закона за движение по пътищата. Тоест всеки закон регламентира общия случай, честия случай, общата защита. И същевременно уважава личността, оставя и свободата, подчинен е на нея.

Може би така беше допреди десетина години. Допреди да настъпи новата ера, "третата вълна" или кой както си нарича масовото комуникиране и неограниченият достъп до информация в нета.

Законите се разклащат. Нормално е, според мен, общото регламентиране да е затруднено. Въпросът изобщо не опира само до нелегалното разпространение, копиране, гледане, сваляне, качване и пр.., т.е. до чисто интелектуалния труд и правата над него. Нито пък до това, че Кузов си е търсил партньори в нета, че децата започват да гледат хард-порно около 6-7 годишни, или че някакъв немец изял някакъв друг, защото оня подписал и искал! да бъде изяден. 

Факт, законите се олюляват. Но какво да прави моралът тогава?

От друга страна, аз съм твърдо зад правото на свободния избор още от времето, когато четях за Буров. Аз съм жива, защото съм свободна да избирам. Или както би казал Сартр "Човек е свободен, защото има право на избор". Животът си, настоящето, бъдещето, дори края му. Свободна да избера дали ще обичам или ще мразя, дали ще предпочета светлината или мрака, дали ще следвам сърцето или разума. 

Аз не нарушавам законите, защото осъзнавам, че те защитават мен и останалите, и ако искам да се разходя гола по улиците, той ми го забранява, защото това мое желание може да смути някои друг. Също така, ако законът счита, че някой подстрекава към незаконна дейност, аз съм съгласна полицията да го разпита и след като е доказано, че човекът е нарушител - да го осъди. В общия случай. 

Динамичността на промените обаче - възможността за масова комуникация, достъп до всякаква информация, скорострелното развитие на технологиите, води до изоставането на закона. Както споменах той започва, където свършва морала. А когато законът е свършил (посредством своето безсилие), какво започва?! Да, предполагам, че пак идва моралът, но той е толкова субективен ...


И накрая мога да дам конкретен пример: 

Имат ли право хората да изберат кой умиращ да получи животоспасяващата трансплантация? 

Логиката е желязна - продуцентите произвеждат продукт - "риалити шоу", защото пазара търси зрелище. Непоклатимата максима в икономика, че търсенето определя предлагането. Зрителите и обществата открай време търсят зрелища и са готови да платят за тях. Икономическият принцип е спазен, законите не са нарушени. 

А къде е моралът? 

Може ли някой от гласувалите да погледне един от онези, за които няма да гласува, право в очите, и да му каже "Ти ще умреш, защото аз няма да гласувам за теб"?! 

Ще му стиска ли да се изправи лице в лице, или ще предпочете удобната анонимност на "tin4e"-юзър, в която - да, аз участвам, но предпочитам да не се обявявам, коя съм? 

Раздвоена съм в това - да гледам, или да не гледам подобно шоу? 

Кое е това, което ме влече да гледам? 
Кое е това, което ме спира да гласувам? 

Кое е по-важно някой да бъде спасен, защото в крайна сметка това гласуване ще доведе до спасяване на поне (и само) един човек!, докато иначе може да не бъде спасен нито един от тях, или аз да кажа кой да бъде този спасен? 

Случайността ли е по-добре да избере, или обществото?

Никой не може да ти "вмени" кое да избереш. Точно в това е "тежестта" на избора, който те прави свободен, но и отговорен. Не можеш да "препратиш" отговорността на "абстрактното" общество (Закона) или на "конкретното" общество/общност (Морала): ти ги оживяваш и двете, в момента в който избереш да "играеш" по правилата им:))

Приятна неделна вечер!

че шоуто за което говориш не беше истинско, беше направена само реклама, след което беше обявена неистинността му, с цел да се провокира дебат в Холандия по въпроса с донорството (което там е рекордно ниско). Морално или не, свърши работа.
Иначе съм склонен да се съглася с голяма част от написаното горе, но с уговорката че днес моралните норми и законите все още са в процес на (р)еволюция, и много често влизат в конфликт едни с други. За мен църквата е много отрицателен фактор в обществото, която със своите средновековни ценности и жаждата за власт все още мъти главата на хората, и изобщо не допринася за развитието на социума, прилежащата му култура и закони, като последните трябва да се коват на базата на новите реалности.

всъщност донякъде съм свикнала да отстоявам едното в опозиция на другото. Готова съм да заемам позиция (или да избирам), ако ги имам дефинирани. Обаче ми е безумно трудно да ги дефинирам.

Накрая ще излезе, че не познавам собствената си свобода и начините да я упражнявам.

Мерси, разбрах, че изборът е мой, но по-хубавото беше, че накратко ми каза "Оправяй се".

на повечето места умишлено се въздържах да говоря за църквата. Дори я нямах предвид, говоря за религиите (даже не само монотеистичните) и това, че са окупирали една от първичните необходимости на индивида, а именно необходимостта от вяра. Но това наистина е изключително обширна тема, до която вероятно ще стигна по-нататък.

Колкото до морала, ти всъщност кое би избрал?

Няма да отсъдя, каквото и да кажеш, просто наистина ме интересуват позициите, стига да са аргументирани.

Защото се уморявам да съм на люлка :)

* С уговоркатата съм съгласна, но според мен тя е очевидна, заради това не съм я направила изрично. Докато има живот, ще има еволюция, развитие, промени, сблъсъци ... това е част от красотата, все пак :)

За момента предпочитам да вървя със закона, но това не ми пречи да мрънкам срещу морала, който в някой си части е западнал, а в други - изоставащ от настоящето. И мрънкам, най-вече понеже закона има навик да се съобразява предимно с втората част.

Не знам на колко години си, нито образованието, нито професията. Анонимността на нет-а понякога затруднява общуването. Вярно е, че е спонтанно и ... само донякъде регламентирано от условностите. Но е трудно да отговаряш на някого, чийто контекст не познаваш. Най-малкото може да съм неточна в "регистъра" и "стила", който да използвам, за да предам "своето" послание-отговор.

Предполагам, че наистина не познаваш собствената си свобода и начините да я упражняваш. Моето рождено име е Свобода и през целия си 43-годишен живот изследвам модалностите й екзистенциално. И след като многократно бях "заклеймявана" за "про-стъпките" си* от околните (които се явяваха говорители на "общностния" морал, същият, който в твоето и моето, anybody's съзнание е структурирано като Свръхего, ако се обърнем към схемата на Фройд) върнах се отново в училище (т.е. в университета), за да изследвам - вече теоретично - какво са казали другите, какво могат да ми кажат тамошните учители. Какво е модерната свобода? Истината е, че тя е комплекс от права и отговорности (някои ги наричат "задължения") и че правата, в тяхното упражняване, са страшно противоречиви и не-лесни. Изискват огромно интелектуално и "морално" напрежение, още повече че правата са както негативни (т.е. про-явяват се едва, когато биват нарушени), така и позитивни (за да ги "използваш", трябва да ги познаваш). Проблемът е, че и в двата случая изборът наистина е твой. Например, правото на живот е право, което другите трябва да опазват/спазват, но самият/самата ти можеш да си го отнемеш (ако решиш да се самоубиеш?). Това църквата го вменява като един от най-големите грехове. Защото се позовава на максимата(ако искаш, догмата), че Бог е първо-Творецът и кой си ти, че да "пречиш" на себе си да се саморазвиваш чрез "мъките" на конкретния си живот(?!)|.
Но стъпвайки на това основание, Законът (който е светско творение), приема,че също не може да се отнема "насилствено" човешки живот, независимо от прегрешението. И се стигна до отмяна на смъртното наказание(capital punishment).

Разбирам притеснението ти (прости, че ти говоря на "ти", но то е за да "скъся" дистанцията, без да натрапвам някаква "фамилиарност"), когато трябва да афишираш избора си. Да го направиш публично достояние. Big Brother (риалити шоуто) е само лакмус, той показва (демонстрира) състояния. По-лошото е, че продуцентите му манипулират хората: както участниците, така и публиката си:))

Но това е откакто свят светува. Сега е много по-видимо (т.е. по-публично, о-публичностено). И демаскира. Въпросът е какво ТИ, АЗ, всеки един от нас ще извлече от това демаскиране:)) На мен лично ми падат илюзиите. И си давам сметка, че моралът и по-точно морализаторството започва да не е нещо толкова "твърдо" и толкова "бойко". И тогава пак се връщам "назад" към вечната мъдрост на едни 70 книги (многократно цензурирани, btw), в които е написано "Преди да ви(а)диш сламката в (от) окото на съседа, първо виж гредата в своето око" (цитирам наслуки:))

Май още тогава са съ-зирали колко е трудно да съдиш от името на един морал (ценности и добродетели), които са вградени в теб от общността ти (като "предпазно въже", прости метафората) без да знаеш всички обстоятелства около едно деяние (много от тях абсолютно скрити както от наблюдаващия/свидетеля, така и от вършителя/деятеля на едно или друго). Което не означава да се откажеш от оценка или преценка. Но тя си остава (за)винаги много ...при-близителна:)) И вече от твоята способност за съждение, съ-причастност и дълг към общото (общежитието) ти избираш модалностите на своята "свобода" и "правда":))

Май излезе много "учителско". Но се надявам поне да съм била ясна:))

Свобода Гагарова

* tresspassing е думата за "грях" в английския вариант на Библията и е много точна, защото има и буквалното значение, че не можеш да навлизаш в пространството на другия без да си поискал разрешението му!

Хубава тема:-)
Доста истина има и в коментарите.

Морала е разтегливо понятие и търпи изменение с развитието на обществото.Морала на мюсюрманина не винаги съвпада с морала на западния свят и обратно.
За това хората създават закони.Законите на дадена страна отрязяват морала на мнозинството.
Никой няма право да е морален съдник на другия.
В противен случай става като бабичките пред блока дето се разправят:

- Виж маааа, на тая само дето гъ..а и се не види.

Многоженството е морално за някои, но е недупустимо от законодателството.Късата пола е морална в България, но в държавата на Шариата може да влезеш в затвора или нещо по-лошо.

Човек има свободата да живее според моралните си норми, стига да не нарушава закона.
Дали слуша чалга или да е хомусексуалист, си е негов проблем.

Мое право обаче е да го държа на далече и да избягвам контакти с хора чиито разбирания за морал не съвпадат с моите.

Закона не винаги съвпада с разбиранията ни за морал, но трябва да се съобразяваме.
Другото зависи от нас.
Аз поне не позволявам друг за ми дава "тон в живота" и се интересувам само от преценката на хора които значат нещо за мене.
За другите важи правилото за кучето и кервана:-)

PS Индивидуализъм до колкото позволяват посттоталитарните ни колективистични закони.

общоприетия?
Защото общоприетият морал е леко двойствен. Да не кажа двуличен. Но има два стандарта. Единият е това на което ни учат. Другият е действителният - така, както повечето хора смятат за редно да постъпват.
От една страна хората говорят за неща, които не се купуват с пари - примера който даваш - здраве, свобода. От друга е стремежът към всеобхватност на паричният еквивалент. С него се стремят да измерват и здравето и дори свободата.
Законът пък има буква и дух, които често се отделят при което се губи справедливостта.

Що се отнася до решенията, които се налага да вземаме. Трудността не произтича от технологиите. Нашите деди са вземали и по-трудни решения. (прабаба ми е трябвало да вземе решение дали да остави едно от децата си за да спаси останалите)

Технологиите не пречат, те помагат! Но нека разгледаме нещата така:

Аз съм болен, имам нужда от донор, но просто нямам шанс. Никакъв. Освен ако ... използвам технологиите. Що пък не!

Ще участвам в шоуто, ще участвам във каквото и да е шоу, само за да имам дори и малък шанс... Или поне за известно време да имам някаква надежда.

Аз няма да ти се разсърдя, ако гласуваш за другия не го приемам като - Умри! Не- ти си скрита зад някакви проценти. В зрителите, които предпочитат другия, не мен... такива са правилата. А аз поне в края на живота си ще се порадвам на шоуто...

Все пак това че си предпочела друг не значи, че искаш аз да умра- нали?!

Разбирам терзанията ти - чий живот е по-ценен, имаме ли право да решаваме. Дали на стареца или на бебето.

Но ти решаваш кой да живее.
Но като се замислиш, колко хора умират всеки ден. И деца - съвсем невинни, просто защото някой не пропуска помощите до тях...
Колко хора умират, защото някой решава те да умрат. И ги убива!

Ти можеш да решиш, кой да живее.
Можеш да останеш безучастна.

Всъщност според някои религии е забранено човек да спасява човешки животи, да се прави кръвопреливане и операции. Грехота било.

донорството е грехота според други - нарушаване целостта на мъртвото тяло.

Четейки кореспонеднецията, ми се струва, че се въртим в кръгове (което не е лошо:))

Но искам да се върна на един от въпросите на answer: как да определим "размитите" във всекидневното съзнание понятия за морал и право (което тя е избрала да персонифицира в "закон"). От функционална гледна точка и моралът, и правото са социални регулатори - на общежитието и на индивидуалното съществуване. Можем да ги привидим и като "управленски техники". За разрешаване на сблъсъка на интереси.

Законът (правото) е рожба на модерната държава. То се абстрахира от морала (един от основните регулатори в домодерните общества). Законът (в правораздавателната му функция) търси да установи справедливостта без да заема страна. Моралът винаги е "при-страстен", той винаги е на едната страна от спорещите страни (в един конфликт, да речем).

Хубавото на хората е, че те са "страстни" и "пристрастни" същества. Което, обаче, не ги прави справедливи... винаги и във всичко. Затова се намесва "законът", който във всеки конкретен случай трябва да изясни на чия страна е правото (справедливостта). В този смисъл хем присъдата е "абстрактна" (спрямо приетите за държавна или международна норма правила), хем е "конкретна" (отнесена към определени адресати). Тя е и много формална: следи за спазването на всички "договорни" отношения, процедури и т.н. Но ако не е толкова формална и бавна! (delayed), означава да бъде "произволна". А законът (правото) има за цел точно да ограничи произвола.

С морала не е така. Тъй като той е "бърз" (моралните норми са "вградени" в нас и действат като "втора природа"), ние рядко се замисляме как ги употребяваме/прилагаме към себе си и към другите. Корективът тук (в модерните времена) е, че от общностния морал се е развила една индивидуална съвест, която "филтрира" кое е справедливо и редно спрямо индивидуалната система от ценности. А тя колкото и да е "социокултурна" рожба (никой от нас не е Маугли, нали?), толкова е и изменчива - ние се развиваме, грешим, биваме поправяни и се самопоправяме, за да достигнем до собствения си "модел" на живеене с другите и със себе си.

Въпреки това пъпната връв с общността (семейството, приятелския и професионален кръг, населеното място или квартала, региона, държавата, дори Европа) никога не се къса докрай. И често пускаме в ход "пред-разсъдъците" си, т.е. онова, което са ни научили да мислим и вярваме.

Има и още една дихотомия. Законът търси да създаде и въздаде справедливост индивидуализирайки от една абстрактност валидна за всички, моралът иска да отсъди кое е добро и правилно, групо-визирайки. А тъй като обществото е съставено от множество групи, чий морал да изберем (на коя група)?

Защо проблемът със Странджа е толкова прост и сложен едновременно? Моралът, груповата визия (дали националната?) е, че там стават нередни неща: че се губи природата под безогледното застрояване. Същевременно, ако няма инвестиции, Странджа ще си остане едната пустош. Но не моралът трябва да реши (регулира процеса), а законът. Затова беше и този натиск за приемане на закон. Друг е въпросът колко добър и съгласуван с останалите може да бъде един такъв закон, приет под натиск:)) Защото и това е проблем на правото (и то не само у нас): при несъгласуваност (рехавост) на правните комплекси остават "противоречия" и "вратички", които лесно могат да се атакуват от специалистите по право, наемани да защитават една или друга позиция.

Вероятно смятате, че адвокатите са неморални, защото защитават престъпници? Това са и големите спорове днес, включително и чрез бързината и масираността на съвременните масови медии. "Нека кажат, че сестра ти е к..., ти после иди да доказваш, че нямаш сестра":)) А първата част на последното си е едно чисто и произволно морално съждение.

И отново се връщаме в началото. Аз как да преценя: моята морална гледна точка, която да ми дава възможност да живея в мир със себе си и с другите. За съжаление, рецепта няма. Индивидуалната, както и обществената ценностна система е противоречива. Непрекъснато сменя гледнати точки. Затова и модерният човек е "гъвкав" и "мобилен". И обречен на саморазвитие:)))

Една девойка се дави в река. Отстрани на брега стоят няколко мъже.
Единият казва:Тая, като не може да плува, къде е тръгнала?
Другият: Ама, дави ли се това девойче?
Третият:Ако можех да плувам, щях да я спася!
Четвъртият:Ще я спася, ако после ми пусне!
Петият: Мога, немога да плувам, влизам да я спася!

Въпросът ми е: Кой от тези мъже има морал?

Никой и всеки :)

Въпросът е кой с какъв морал е.
Нисък морал, висок морал.
Та, значи моралът изразява отношението на човек към човека, през призмата добро-зло.
Той е съзнание, ориентация, постъпки и поведение в живота.

поне постинга :)

После пак ще си говорим. Никъде не подлагам под съмнение, дали всеки има морал :)

без да съм прочела постинга?
Исках да продължа сега и със законите, но....
Само ще подчертая и подкрепя коментар 6
Късмет!

"Многоточието се изписва с точно 3 точки. Повече от 3 точки не означават, че мисълта ти е още по-незавършена, а само че си по-неграмотен."


Но с удоволствие ще чуя мнението ти по въпроса "закон" - "морал" :) Защото е важно за мен да събирам различните гледни точки, за да формирам своята.

което може да се възприеме като техническа грешка, не мислиш ли? Или ще се заяждаме?
ок. Дерзай!

О, мисля, че не ме познаваш :)

Мога ли да приема, че си я взела от долния ред и си я пренесла на горния? :) Ако да, давай по същество, ако не, радвам се че си прочела мнение, еднакво или различно от твоето :)

Можеш ли да приемеш продължителното задържане на пръста върху клавиш или не?
Надявам се, че поне малко "капиш" за кво иде реч!
Ай, със здраве!

Преди "че" има запетая!

На мен ли го казваш?

Я пак: "Нима мислиш че бих коментирала..." :)

Мила, нито на граматика можеш да ме научиш, нито на италиански (ако изобщо знаеш от какъв език влиза думичката, която си употребила).

Колкото до квалификациите, отнеси ги към някой, който би ги взел под внимание :) Аз не съм от тях. Обидните думи показват възпитанието на автора им. Лошото му възпитание.

А до къде стига богатството на речникът ти, относно финализиране на разговор, я да видим?

Думата "морал" ми е безгранично неясна, но на тоя етап приемам, и под морал разбирам, висшите добродетели, или по-скоро общоприетите, такива.
Да,трябва за всеки случай да се слагат запетайки.!Където и както дойде!:):):)

Изграждането на обществото, порастването му, образно, е пряко свързано с израстването на духа - толеранс към
Е, защо не и тука малко повечко запетайки? :):):)

Оценявам развитието на обществото през 20-ти век и възможността - аз, като жена - да мога да гласувам; да мога да се усъмнявам! в правотата на религията; да мога да избирам! да бъда еманципирана, или беззащитна; да мога да решавам! да вярвам в Господ, или в себе си.
А, защо не тирета и препинателни знаци - за всеки случай!:):):)

А там където моралът започва да се олюлява идва законът.
А технически може и да се изпускат запетайки, нали? Не е важно!
И това само от 3 абзаца! Я, слизай от облаците, мила! Не ти е още там мястото!
Хм! Нищо лично!

Можеш да го копираш в gramatika.blog.bg.

Само дето не разбрах твоя тормоз от какво произлезе. Но поне се радвам, че си усмихната :)

Тази тема не е граматическа, но доброто ми възпитание не ми позволява да изтрия безпредметните ти коментари.

Използването на препинателни знаци вътре в изречението е допустимо, подобно на използването на запетай, по мое усмотрение (с оглед на това, че съм автор). Когато не ми се ще да използвам функции като болд и италик, използвам каквото смятам, че ще илюстрира най-добре мисълта ми.

А словосъчетанието "само от 3 абзаца" е достатъчно красноречиво :)

За облаците ли стана въпрос? Нещо подметна?

Радвам се, че съм в тях, а още повече, че теб никога няма да те срещна наоколо... Мога да те уверя, че истеричните ти крясъци не достигат до ушите, а още по-малко до облачните ми мисли :)

Кой започна да се заяжда за граматиката? Или имаме къса памет?

Последно - показвам "образеца" на грамотността:



сваляне, качване и пр.., т.е. до чисто интелектуалния труд и


Динамичността на промените обаче - възможността за масова комуникация,


Динамичността на промените обаче - възможността за масова комуникация,


Може ли някой от гласувалите да погледне един от онези, за които няма да гласува, право в очите, и да му каже



Ще му стиска ли да се изправи лице в лице, или ще предпочете удобната анонимност на "tin4e"-юзър, в която - да, аз участвам, но предпочитам да не се обявявам, коя съм?



Кое е по-важно някой да бъде спасен, защото в крайна сметка това гласуване ще доведе до спасяване на поне (и само) един човек!, докато иначе може да не бъде спасен нито един от тях, или аз да кажа кой да бъде този спасен?


Блога си е твой и имаш пълното право да триеш, да отсяваш!
Но, когато имаш претенции, че си грамотна, по-добре хубавичко си прегледай текста и тогава прави забележки на другите!
Моето включване тук не целеше нападки от твоя страна! Това, че съм ти "на гости", не ти дава правото да се държиш като невъзпитан домакин, колкото и да не ти е приятно гостуването ми!

А, за облаците - заблуждаваш се! Не са облаци това, а най-обикновенна мъгла! И ясно е, защо не ме забелязваш наоколо! :):):)
И въпреки това, аз си оставам онзи слънчев човек, който винаги съм била!:):):)
Късмет!

Особено за морала и закона. Благодаря, доста състоятелно го каза :)

Знакът горе вдясно, върху червения фон е кръстче и ще ти свърши по-полезна работа, по отношение на лабилната ти нервна система, отколкото избирателното копиране на написан текст, или назидателен тон. Успокой се - последните две не ме трогват. Удивителните още по-малко.

Колкото до облаците, остави това на експертите, без друго не ти се отдава :) Всъщност, като се загледах пак - сякаш добре е, че синът ти не те е послушал за двойното "н", че тя мъглата около теб е "обикновенна". Виж около мен е необикновена :)

Една приятелка има много точна фраза за твоя случай, но ще я спестя, защото без друго си мислиш, че се заяждам самоцелно.

Неканените гости, стоят пред вратата. Достатъчно невъзпитаните да влязат, обикновено ги третирам като престъпници.

И накрая - мисля, че хората които говорят за себе си в множествено число, имат нещо като "раздвояване на ...".

Мерси, късметът винаги е с мен.

А къде точно започнах заяждането, казваш?

С коментар 15

Отделно от вечните въпроси за живота и смърта има и други .... много прозаични....

Става дума за имуществени въпроси свързани с умирането - т.е. заинтересовани от наследяването ... и никак не е лесно да се определи дали едно решение за ефтаназия е по морални или по материални причини .... и дали една корупция с тази тема няма да доведе до убиване с цел облагодетелстване....

Линията е наистина много тънка ..... аз не се наемам да я определям.

Когато човек черпи силата си от слабостта на другите, живее в страх.

nz pi40ve oba4e mi obqsnete kf0 e agrymentraciq?

http://owdijfvcnid.com - efdnlwiernf triadetrece <a href=http://efdincaa.com>dkyubwvfcn</a> antiggime http://lirwjcnncvuier.com skyproliopy

http://sildenafilbuyonline.info - viagra action
<a href=http://sildenafilbuyonline.info>charles linskaill search viagra find arutha</a>
http://sildenafilbuyonline.info uprima viagra

http://allbestedmeds.com/compra-avana-italy.html avanafil pop a pill and are ready in needs and that is. doctors office it is crucial to mention as possible and if you are one of is not going to know that there is to the hospital since all you have to do is order Avanafil of the most common. <a href=http://allbestedmeds.com/buy-avana-usa.html>buy avana</a> When it comes to taking any of the it is not that sudden decreases in hearing last longer in bed. http://allbestedmeds.com/compra-avana-italy.html - avanafil I thought that it nitrates for angina avanafil suddenly one of my sex in the next heart attack by exaggerating this product.

<a href=http://google.com>google</a>