Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: answer
Категория: Изкуство
Прочетен: 26298
Постинги: 2
Коментари: 74
Гласове: 144
В този блог, за всички негативни характеристики в поведението на блогърите, ще се използва терминът "tin4e", вместо "блогър".
Автор: answer Категория: Изкуство
Прочетен: 26298 Постинги: 2 Коментари: 74
Постинги в блога
Тема, по която нямам мнение, но искам да запиша част от разсъжденията си, за да не започвам всеки път отначало.

Думата "морал" ми е безгранично неясна, но на тоя етап приемам, и под морал разбирам, висшите добродетели, или по-скоро общоприетите, такива. 

Изграждането на обществото, порастването му, образно, е пряко свързано с израстването на духа - толеранс към беззащитните и слабите, съчувствие към изпадналите в беда, тъга при неуспех на близък човек. 

В началото църквата окупира територията на морала и се разпорежда по свое усмотрение. Докъде правилно, докъде не, това е много дълга тема. Факт е, че умишлено жените са подтиснати, налагат се морални норми, с неясен подтекст. Все пак не мога да не призная, че в доста отношения религиите са помогнали в развитие на повечето добродетели - по-силна вяра, повече толерантност, доброта, състрадание, търпение, че дори и чисто физически - постите пречистват тялото, помагат на физическото здраве.

Оценявам развитието на обществото през 20-ти век и възможността - аз, като жена - да мога да гласувам; да мога да се усъмнявам! в правотата на религията; да мога да избирам! да бъда еманципирана, или беззащитна; да мога да решавам! да вярвам в Господ, или в себе си. Благодарна съм на хипи-поколението, което докарва докрай "сексуалната революция" и ни прави свободни в това да избираме партньор, преди, а не след брака. Това, разбира се, е грубо погазване на моралните норми, сериозно разклащане на моралните устои (според църквата). 

А там където моралът започва да се олюлява идва законът.

Законите защитават всички нас. Те са направени максимално честно, регламентират логично и справедливо живота на "обще"-ството. Сигурна съм, че педофилите не изнасилват деца, с цел да ги превърнат в психо-инвалиди, както и, че превишаването на скоростта, ако спасявам живота на детето си, не е следствие на неуважение към Закона за движение по пътищата. Тоест всеки закон регламентира общия случай, честия случай, общата защита. И същевременно уважава личността, оставя и свободата, подчинен е на нея.

Може би така беше допреди десетина години. Допреди да настъпи новата ера, "третата вълна" или кой както си нарича масовото комуникиране и неограниченият достъп до информация в нета.

Законите се разклащат. Нормално е, според мен, общото регламентиране да е затруднено. Въпросът изобщо не опира само до нелегалното разпространение, копиране, гледане, сваляне, качване и пр.., т.е. до чисто интелектуалния труд и правата над него. Нито пък до това, че Кузов си е търсил партньори в нета, че децата започват да гледат хард-порно около 6-7 годишни, или че някакъв немец изял някакъв друг, защото оня подписал и искал! да бъде изяден. 

Факт, законите се олюляват. Но какво да прави моралът тогава?

От друга страна, аз съм твърдо зад правото на свободния избор още от времето, когато четях за Буров. Аз съм жива, защото съм свободна да избирам. Или както би казал Сартр "Човек е свободен, защото има право на избор". Животът си, настоящето, бъдещето, дори края му. Свободна да избера дали ще обичам или ще мразя, дали ще предпочета светлината или мрака, дали ще следвам сърцето или разума. 

Аз не нарушавам законите, защото осъзнавам, че те защитават мен и останалите, и ако искам да се разходя гола по улиците, той ми го забранява, защото това мое желание може да смути някои друг. Също така, ако законът счита, че някой подстрекава към незаконна дейност, аз съм съгласна полицията да го разпита и след като е доказано, че човекът е нарушител - да го осъди. В общия случай. 

Динамичността на промените обаче - възможността за масова комуникация, достъп до всякаква информация, скорострелното развитие на технологиите, води до изоставането на закона. Както споменах той започва, където свършва морала. А когато законът е свършил (посредством своето безсилие), какво започва?! Да, предполагам, че пак идва моралът, но той е толкова субективен ...


И накрая мога да дам конкретен пример: 

Имат ли право хората да изберат кой умиращ да получи животоспасяващата трансплантация? 

Логиката е желязна - продуцентите произвеждат продукт - "риалити шоу", защото пазара търси зрелище. Непоклатимата максима в икономика, че търсенето определя предлагането. Зрителите и обществата открай време търсят зрелища и са готови да платят за тях. Икономическият принцип е спазен, законите не са нарушени. 

А къде е моралът? 

Може ли някой от гласувалите да погледне един от онези, за които няма да гласува, право в очите, и да му каже "Ти ще умреш, защото аз няма да гласувам за теб"?! 

Ще му стиска ли да се изправи лице в лице, или ще предпочете удобната анонимност на "tin4e"-юзър, в която - да, аз участвам, но предпочитам да не се обявявам, коя съм? 

Раздвоена съм в това - да гледам, или да не гледам подобно шоу? 

Кое е това, което ме влече да гледам? 
Кое е това, което ме спира да гласувам? 

Кое е по-важно някой да бъде спасен, защото в крайна сметка това гласуване ще доведе до спасяване на поне (и само) един човек!, докато иначе може да не бъде спасен нито един от тях, или аз да кажа кой да бъде този спасен? 

Случайността ли е по-добре да избере, или обществото?
Категория: Изкуство
Прочетен: 6711 Коментари: 32 Гласове: 0
Последна промяна: 15.07.2007 17:16

a.s. Трябва ми категория "Анализ", но понеже няма налична, ще използвам "Други".

Този пост е свързан с правото на модерация на постовете от конкретния блогър, избиването на комплекси, проявата на лошо възпитание и желанието за цялостен контрол на чуждото мнение (особено, когато не допадат на автора на поста). Наричам го синдромът "tin4e", защото авторката на тоя блог е показателен и достатъчно добре онагледяващ случай за всичко, което ще изброя. Подчертавам, че не разглеждам и нямам лично отношение към блогъра "tin4e", просто я ползвам за удобен пример, за цял един синдром.

Човек е свободен да се изразява и да изразява своето мнение в нета, под различна форма. Блоговете са сравнително удобен начин да съхраняваш, подреждаш и онагледяваш всичко, което те вълнува, на едно място. Това е личното ти място. Твоето място - с твоите правила, твоите критерии, твоите мисли. Само че, това място, е общодостъпно. (Връзката с ексхибиционизма ще я прескоча или ще я изложа в друг пост). Всеки има право да чете, да анализира според собствените си възприятия и има неприкосновеното, конституционно право на свободен изказ на мнението си. 

Модерацията позволява на притежателя на блога, според своите разбирания, да приема или отхвърля текстове, да изтрива мнения, с които е несъгласен. 

Така погледнато всичко е прекрасно, все пак потоците от съобщения може да не засягат конкретната тема, темата и правилата ги определя авторът на поста и пр.. 

Обаче ... едно голямо, значимо обаче ... 

Следва пряката връзка с ниската самооценка на автора, несъгласието с чуждото мнение, водещо до липса на право на изказ и отекващата, в кухините на празноглавието, потребност да се чувства божествено, поне в пределите, в които е възможно. 

"tin4e" пише неграмотно основните си думи в текста; "tin4e" се изказва абсолютно некомпетентно; "tin4e" си няма на идея от екология, но бурно защитава еколозите, "tin4e" дава право (а всъщност се чувства значима) на четящите я да си изкажат мнението, позволявайки анонимните коментари ... 

ОБАЧЕ 

... на "tin4e" не и харесват коментарите и "tin4e" модерира

Няма да разглеждам конкретната ситуация отблизо, макар да си мисля, че всеки извод най-добре се илюстрира с конкретика. Мисълта ми е, че ако попиташ "tin4e" за свободата на словото тя бурно ще се "възмути" срещу евентуалното и ограничаване. Но не и когато става въпрос за собствения и блог. 
Тоест правилата са правила по принцип, някъде извън нас, за другите. Държавата е нещо отделно, съдебната система, законите, нормите, нас не ни касаят. Аз определям своите правила - моят блог, моето място, моите правила. 
На блогърите със синдром "tin4e", даже не им минава през ум да се замислят, че нарушаването на техните права е пряко свързано с тяхното нарушаване на нечии чужди права. 

"tin4e" се възмущава от държавата, в която живее, но не е направила и едно оплакване за бучащите камиони, които се движат по улиците и нарушават шумовите норми или по каквато и да било друга тема. "tin4e" скача срещу съдиите, отменили решението за някакъв природен парк, но тя не знае защо е отменено. Нея не я интересуват мотивите, "tin4e" я интересува да пищи, без нищо да прави. Да успокоява съвестта си, че е участвала, посредством един неграмотно написан постинг. Да се чувства важна и значима в собствените си очи, че е реагирала. 

А реално "tin4e" не реагира, на нея и е удобно да си стои вкъщи, да пише в нета и ако стане напечено да не се замесва в ситуацията нататък. Защото "tin4e" не знае дали границите на Рила, Пирин, Среден Балкан са очертани. Нея я мързи да прочете, по същия начин, по който я е мързяло да чете и в университета. Тя не прави разлика между резерват, парк или обект. "tin4e" това не я интересува...

ОБАЧЕ

... "tin4e" слуша новините, чете в нета и изгаря от желание да е деен участник в наболелите, злободневни въпроси, изказвайки високо компетентното си мнение. И всички изредени въпроси на "tin4e" не и харесват. И тя ги изтрива, защото не е убедена, дали пък наистина няма истина, във всичко това, защото "tin4e" отново предпочита да не мисли, а да си почива. 

Защото е по-лесно и защото е по-удобно. 

И именно заради синдрома "tin4e", държавата (което, за тези хора е нещо отделно от тях) ще е на тоя хал. 

Да си дойдем на думата как "Крадецът вика - дръжте крадеца". 


Малко примери, частички:

"Това е отговор в поста на тинче, но мисля, че тя ще го изтрие и ти го пращам, поне да го запомня някъде.

Доста неща бях написала, които не се харесаха на авторката и тя най-безцеремонно изтри, а бяха пряко свързани с темата. Както и да е, нямаше грам лично отношение, нито безпочвени обиди, просто защото не можеш да имаш лично отношение към непознат.
Дразни ме факта, че некомпетентни хора, коментират решенията на съда. Защото когато си позволяваш да отправяш обиди към нещо, което не можеш да прозреш и дори не знаеш правописа на думата "съдия", това значи само едно - неграмотност, не само в граматически аспект. Това обаче за авторката е изключително дразнещ повод и първостепенна причина за изтриване на над 50 реда аргументиран текст.

Факт е, че проблемът за въпросната планина не е в съда, не е и в съдебната система. Именно това, което казваш е съставна част на проблема - приемат се министерски постановления за една седмица, колкото да свършат нужната работа, после се отменят; правят се вратички, които се използват не веднага ... Защо "будните" еколози не вдигнаха шум за Иракли,преди да решат да го застрояват? 90% от тях даже не знаеха, преди да стане проблем, че Иракли изобщо не се води за резерват. Празни приказки и желание за значимост. По същият начин и сега ... защо въпросната "възмутена" госпожа от тоя блог не се изказа 6 месеца по-рано и не организира кампания за обозначаването на границите и ясното им очертаване. Да, по-лесно е да си стоиш вкъщи и да пишеш в нета, триейки всичко, което не ти харесва."



След което тя наистина не публикува коментара, а орязвайки го, го публикува от свое име, очевидно леко започва да схваща идеята и разбира се най-безцеремонно да нарушава правата на другите ...

... при което:



"
Да те съдя ли за плагиатство, мила моя, имам и доказателства вече. (*** вероятно е прочел коментара ми, много преди ти да решиш да го публикуваш съкратено, като потвърждение на личните си твърдения, без писменото разрешение на автора му).

... или когато става въпрос за теб - всичко е позволено ... твоето мнение, твоите правила, твоето място ... даже не ти стига ум да се
замислиш, че нарушаваш нечии права. Аман от елементарни хора с претенции. Умишлено промених фразата малко, защото пак би решила, че те обиждам самоцелно.

Тя няма думи, за да се изкаже и използва чуждите, за да се изкара убедителна. Ах, каква самоотверженост."

 




Отговорът е незабавен, самонадеян и просташки, разбира се.

Тя реагира бързо (и нагло):



"alooooooooooo
пише че това е част твоето мнение

*** не е прочел нищо
защото за да прочете трябва аз да го одобря

щом не си искаш мнение е сега го трия"




Мисля, че се получи, навременна и добра илюстрация на всичко, което обясних. Необходимостта "tin4e" да е значима и всевластна, нискограмотна, но с претенции.



Коментар по тема:

Категория: Други
Прочетен: 6939 Коментари: 42 Гласове: 0
Последна промяна: 01.07.2007 16:39
Търсене

Архив